Луций Аней Сенека е римски философ и писател, един от най-големите мислители на своето време.)

- Цигани са!

- А не са ли и те хора?

- Цигани са!

- В техните вени не тече ли червена кръв, като нашата?

- Сенека, те са цигани!

- Да, но не живеят ли и те с нас?

- И какво от това, че живеят с нас?

- Не ни ли показват, че човек може да живее и непретенциоз-но, давайки повече на живота, отколкото взимайки от него? Гледайки ги с пренебрежение и изпълнени с омраза към тях, ние забравяме - понесени от вихъра на мнимото нипревъз-ходство - че Съдбата разполага еднакво с тях и нас.

- Как можеш да ги сравняваш с нас, философе!

- А не ставаме ли смешни с нашите претенции към тях, без да сме вперили поглед в нашите недостатъци, с които преливаме, и то най-вече с любовта към взаимното ни преда-
телство?

- Те не трябва да ни отговарят, когато ги питаме ние, защото нашето питане е винаги право, а техните отговори са винаги лъжа и защото те не могат да знаят повече от нас - още от самото си раждане!

- Да, те в повечето случаи мълчат, но с мълчанието си казват много повече от тези, които говорят пред нас хвалебствени слова, а зад нас злословят с охотата и страстта на ловец, по време на лов. Да, те мълчат, но могат да избухват и като вулкани в своето мълчание, защото са много повече готови на саможертва от така наречените книжни патриоти, които са безстрашни, като тигри в клетка.

- Сенека, прекаляваш! Ти нас, достопочтените сенатори, книжни патриоти ли ни наричаш...

- О, не и не желая да влизам в празнословно обяснение, като сенатор Флосий Флосиус!*... Циганите не са обичани от никой народ, защото всич-ки ги имат за врагове още от детската люлка. И ако те са врагове, то те се превръщат в такива, защото отношението към тях е жестоко, като безсло-весен добитък, чакащ пред вратите на световната касапница безропотно. Но безпаметността е у другите, защото мнозинството от нас живеят с мис-ълта да черпят живителна сила единствено от омразата си.

- Омразата на другите прави ли циганите нещастни?

- Със сигурност да, но само във физически смисъл, а не в душевен и емоционален, защото - както казах преди малко - те са свикнали с нея още от люлката си.

Циганинът дали ще се храни на една маса с по-висшия или ще се храни, седнал на пода в колибата си, му е все едно, защото той придава значение на храната, за разлика от по-висшия, който е вперил изцъкления си поглед в златните си прибори за хранене...

Презрените цигани са заченати по същия начин, по който е заченат и измисления герой, вожд и баща на народа. Даже и имащия се за земен бог Пугна Пугниус**

Те са служили в легионите, служат в легионите и ще служат в легионите така, както служим и ние, защото са защитавали и защитават устоите на империята така, както ги защитаваме и ние. Искаме или не, те са един от многото й народи. И защото с това служене на империята те са защитавали и защитават децата си, жените си, родителите си и свободата си.

Те дишат същия въздух и умират също като богопомазаните, имащи се за собственици на империята, но без да имат за това нотариални актове, нито печат от Природата за мнимата си по-висша човешка категория.

Крайностите винаги са били явната слабост на родените "силни". Истински силните обаче не са надменни, цинични и жестоки, защото тези понятия не са в списъка на техните морални и човешки ценности.

- Сенека, та ти ги изкара по-големи патриоти от всички нас!

- Не, те не са патриоти, защото цялата земя е за тях една огромна patriam***...

На мнимите висши никога не им е било ясно и никога няма да им бъде ясно, че каквото е позволено на тях, е позволено и на циганите. И за да се уверят в правотата, че са незаобиколим фактор от живота на хората, те много често излизат извън нормалната представа за говорене, писане и държание, като замърсяват пространството със своето неадекватно поведение. Как можем да обясним глупавото държание на този, който очаква да бъде назначен за управител на провинция Мизия, освен като глупаво и самонадеяно!

Очаквам след тази моя защитна реч на нещастните цигани да бъда охулван, псуван, бит. Крясъците на уважаваните сенатори ще отекнат като караница на пазара за пресен зарзават, но те ще се почувстват обидени и с накърнена ученост. Но ние трябва да сме на ясно, че човек сам си извайва характера, а учеността ни се мени с времето, защото което днес е така и го учим, че е така, то утре може да е инак, и ние пак трябва да го учим, превръщайки го отново в така.

Свърших и ви благодаря за търпението, че ме изслушахте, без да ме набиете и изхвърлите навън!

08.10. 67 г. от Новата ера - писано в земята на германите.

December: Десетият месец (decem-десет)

* Флосий Флосиус - Колкото и невероятно да звучи, но името на сенатора се превежда на български като Цветан Цветанов.

** Пугна Пугниус - още един парадокс - името се превежда на български като Бойко Борисов.

*** patriam - родина (латински)