Един политик ходил на среща с избирателите си. Било далече, а той вървял пеш и
много се изморил, та седнал на един камък да си почине, па отворил вестника да прочете какво става в царството и по странство. Под камъка имало змия и тя рекла:
— Камъче, поотмести се малко, да ухапя тоя политик. Големи злини стори той на змийския род.
— Стой си кротко – рекъл камъкът, – аз ще го ухапя по-лошо от тебе.  Не си ли чела народни приказки!
— И какво ще постигнете като го ухапете? – намесил се вестникът –  Ще го направите да изглежда като герой и мъченик за правдата. Оставете на мен аз да го ухапя. Ще го омаскаря, ще го изкарвам всяка заран крадец, корумпиран, свръхбогат, злодей, сексуално извратен, човеконенавистник, потисник, фашист, популист, глупак, гафаджия, предател и каквото още пожелаете. И той  никога няма да може да изчисти името си.
Видели камъкът и змията, че вестникът има право и го оставили да си свърши работата. И той така добре я свършил, че политикът никога не успял да изчисти името си и станал сред най-мразените хора в царството. И останал такъв дори много години след като се оттеглил от политиката.
Оттогава змиите не разчитат на груби нецивилизовани методи, ами използват услугите на вестниците. А ако все пак се наложи да приложат змийски методи, пак вестниците идват на помощ – те така хубаво омълчават случая, че никой нищо не разбира. Ако няма как да се омълчи, дават алтернативни гледни точки. В крайна сметка, и да е разбрал някой за какво става дума, скоро напълно забравя.